Faraway, so close

автор: Марин Василев

Вече няколко седмици се минаха от посещението ни в Източни Родопи,а нуждата ми да го споделя с някого не отмина.Приключението ни се оказа особено и многопланово,така да се каже-с неочакван край(поне за нас).
Както и заглавието показва-ние се събрахме около 12 човека с фотоапарати и вдъхновени от обаятелна личност се запътихме на „лов” за лешояди,стари изоставени селца и тракийски реликви(по възможност слабо известни или неизвестни).
И така-три коли народ поехме към Родопите и по точно към Маджарово.

Иван Вазов

Крила, крила да имах! - та щях да бягам ази
от туй борбище шумно на страсти и умрази,
де моя дух под скърби прегъва се, кат'роб;
та щях към вас да хвръкна, Родопи горделиви,
с гърди разширочени и с погледи стремливи -
опряни в ваший лоб.
Аз щял бих да се стрелна, в полета си чудесни,
сред облаците светли - селения небесни -
кораби без кормило, без шум, без капитан,
по волята на вятъра оставени да плават,
кат мислите поетски, що често обитават
ефирний океан!
Аз щял бих, о грамади, о снежни пирамиди,
върху кои орелът легло си волно зиди,
полека да се нося из ваш'те висоти,
над преспите ви бели простора да измирам
и сянката си будна с любов да я съзирам
по тяк като лети...
Аз щял бих тихо, плавно в лазура да се вея
и някъде да срещна душата на Орфея,
блудяща, като мене, из сините зари,
или да чуя, смаян, в стона на зефира
звук някой си останал от дивната му лира
в дълбоките гори ...
(Поля и гори)

С такива думи преди години в Пловдив, аз се обръщах към Родопите и към оная
снеговита грамада, която ги завръшва на запад, и която тогава аз не знаех, че
се нарича Мусалла - защото нашите географии ни учеха за Лунните планини в
Африка и за езерото Коку-Нор в Тибет, а нашата земя не знаеха - с такива жедни
чувства се обръщах към Родопите, които така пленително мамеха душата ми и
остаяха за мене тайнствен свят.

Привечер е. Красивият залез оцветява в огнено-оранжево небето и спокойните води на Ганг. Силуетът на монах се откроява на фона на Хималайските възвишения, а далечният звук от пеещи вечерна молитва индуси допълва идиличната обстановка, неподвластна на времето. Крача по главната улица на Ришикеш и потъвам в многообразието на тази различна култура, същинско предизвикателство за европейския ум. Маймуна, грабнала парче сухар, виси на дърво пред полуразрушена къща със син прозорец.

F.Kanitz 1882

Ние прекосихме реката и се отправихме към село Мездра, което според различни източници трябва да крие някои старини. Почвата бе размекната от проливния дъжд, пътят ужасен, пък и селото с мръсните си сиви покриви от плочи не беше особено привлекателно.

С Жоро, бяхме вече от няколко дни в Камен бряг по повод предстояща изложба на фотоклуб Парлакс в Каварна. Вече почти бяхме започнали да се сливаме с пейзажа, когато дойде и останалата част от групата. Това много хубаво, щото то снимаш любимият камънак, снимаш ама по някое време ти идва желание и нещо по - живо да влезе в обектива.

Скални ниши, Яйлата - снимка Краси

Алеко Констатинов
Пътни бележки

Господин редакторе, вий искате да ви опиша накратко впечатленията си от разходката ми през Мездра до Враца, по новата железопътна линия. Изпълнявам искането ви на драго сърце.

Ковачевица - магия, която запленява завинаги

Последния работен ден от седмицата. Затънала съм в работа , а августовската жега навън ме кара да мечтая за шума на морските вълни. С усилие връщам мислите си към монитора и работата която трябва да свърша до края на деня.